В прекрасната си книга “Шест мислещи шапки” Едуард де Боно предлага на своите читатели метод за мислене, който въпреки че не изисква изключителни умствени или интелектуални способности може да бъде много ефикасен и полезен на всеки, който го прилага. Едуард де Боно, като много други мислители и философи през вековете изтъква, че “мисленето е най-великата човешка способност. Но ние никога не бива да се чувстваме удовлетворени от степента, в която владеем това наше най-важно умение. Колкото и добри да сме, винаги трябва да искаме да сме още по-добри.” Тези думи са несъмнено верни и лежат в основата на концепцията за мисленето, която Боно предлага, и която е в центъра на интереса на настоящата работа. Важно е да се отбележи, че това което в голяма степен различава мислителя Едуард де Боно от класическите философи като се започне от Платон и Аристотел, мине се през Хегел и Кант и се стигне до Хабермас и Попър е отношението и позицията към критиката. Ако при споменатите философи, критиката и съмнението са основния път за постигане на истина и запазване на обективност, то Боно отбелязва, че това е пагубно ограничение на мисленето, и залитането в тази крайност ограничава възможността за достигане до най-подходящото решение. Авторът предлага проста и в същото време гениална схема за подреждане на мислите състояща се от шест различни техники за мислене, обособени като шест шапки: бяла, червена, черна, жълта, зелена и синя. Всяка от тези шапки олицетворява даден тип мислене. Едуард де Боно изрично подчертава, че ценността на този метод се крие до голяма степен в това, че използвайки концепцията за “слагане на шапка” човека, който го прави  играе роля, което му позволява да е освободен от социално желаното поведение, което иначе би изпълнявал. “Ако играеш на мислител ставаш такъв” казва Боно. Когато се играе роля, отпада напрежението и тревогата от евентуалните санкции, които биха последвали от страна на околните при положение, че бъде изказано определено мнение. Когато се мисли и говори “с шапка”, това е роля, а ролята на мислител, прави човека мислител. Мисленето с шапка, е целенасочено усилие, което е предназначено за нещо повече от просто справяне със ситуациите от ежедневието. Овладяването на метода на шестте мислещи шапки, може да бъде безценен помощник тогава, когато трябва да се взимат решения без да се допускат грешки. Преди да се премине към същността на настоящата работа, ще бъде приведен още един цитат от автора, тъй като в него се крие ключът към разбирането на смисъла на метода на мислене с шестте мислещи шапки.

“Да си мислител не означава, че винаги си прав. Всъщност този винаги е прав, обикновено е слаб мислител (арогантен, незаинтересован от проучвания, неспособен да вижда алтернативи и т.н.) Да си мислител не предполага непременно да си умен. Нито пък предполага решаването на всички онези коварни проблеми, които хората винаги очакват от нас да решим. Да си мислител означава съзнателно да искаш да бъдеш такъв. Това е много по-просто отколкото да бъдеш играч на голф, тенисист или музикант. Най-малкото не е необходима толкова скъпа екипировка.” Тази фраза на Боно е еднозначна и обобщава ясно посланието на автора, което той иска да предаде на своите читатели.

         В настоящата работа ще бъде подробно разгледана ролята на синята шапка, мисленето, което синята предполага и ползите, които мислещия с нея извлича, както и ще се даде пример за ситуациите, в които тя се използва. За илюстриране на споменатите функции и логиката, която авторът на книгата “Шест мислещи шапки” ни предлага ще бъдат използвани аналогии от военната история на 20ти век и по конкретно от Втората световна война. Авторът на настоящата работа смята, че по-този начин ще успее увлекателно и чрез адекватни примери да илюстрира “мисленето на синята шапка”.

         Преди настоящата работа да се концентрира върху основния си проблем, е необходимо да бъдат представени накратко и другите пет шапки, като логика на построяване на мисълта, без което функциите на синята шапка биха били неразбираеми.

Бяла шапка – девствено бяло, чисти факти, цифри и информация. Бялата шапка означава да се дават само и единствено факти и информация. Който “носи” бялата шапка, не изказва мнения и не дава интерпретации, а посочва само факти. Информацията винаги се предоставя в една двустепенна система. Първото ниво са проверени и доказани факти. Второто съдържа факти, за които съществува убеждение, че са истина, но това не е проверено. Бялото е индикатор за неутралност, мисленето с бялата шапка е стремеж към неутрална позиция и обективност.

Червена шапка – да виждаш червено, чувства и усещания, а също предчувствия и интуиция. Мисленето с червената шапка дава гласност на чувствата, усещанията и емоциите. Когато мислещия използва червената шапка, никога не се налага да обяснява защо мисли дадено нещо или изказва определена позиция.

Черна шапка – “адвокат на дявола”, негативна преценка, защо нещо няма да стане. Мисленето с черната шапка се характеризира с негативна оценка, дава отговор на въпроса “защо няма да се получи?” Когато си “сложи” черната шапка мислещия посочва нещата, които са нередни, неправилни и погрешни. От него се очаква да изтъкне рисковете и опасностите, както и да посочи недостатъците на даден проект. Мисленето с тази шапка, обаче трябва да бъде аргументирано и да не се базира на чувства, което е привилегия на червената шапка.

Жълта шапка – слънчева светлина, ведрост и оптимизъм, позитивна, конструктивна, благоприятни възможности. С жълтата шапка се мисли позитивно и конструктивно. Мисленето на жълтата шапка задава положителните аспекти и оценки, предлага оптимизъм и задава благоприятните възможности. Също така мисленето на жълтата шапка допуска представи и мечти.

Зелена шапка – плодовита, творческа, растения поникващи от семената, движение, провокация. Човек, който “слага” зелената шапка обявява, че ще използва механизмите на творческото мислене. Със зелената шапка се преминава отвъд познатото, очевидното, задоволителното. С нея се генерират идеи, проявява се креативност и иновативност. Мислещият със зелената шапка е провокиран да се движи. Мислещият се стреми да се придвижи напред от дадена идея, за да достигне до нова идея.   

         Основният проблем на настоящата работа е синята мислеща шапка и по-конкретно типът мислене, което тя обуславя. 

Мисленето на синята шапка в известен смисъл е “мислене за самото мислене”, тя задава управлението на самото мислене. Задава начините и методите на самото мислене. Организира мисленето и има управляваща функция по отношение да другите шапки, което се изразява в това, че “човекът, който носи синята шапка” може да казва, кога да се сменят шапките и с коя шапка да се мисли. Мисленето на синята шапка може да бъде илюстрирано посредством следния пример:

Представете си Генералния щаб на въоръжените сили на Германия през Втората световна война. Всеки Генерален щаб има началник, и няколко зам.началника. Всеки Генерален щаб има различни отдели, които се занимават с различни аспекти на разработване на стратегии и планове, разузнаването, снабдяването, комуникациите и много др. Всеки отдел има началник, а той на свой ред – заместници Всички в Генералния щаб мислят от една страна самостоятелно, от друга трябва да координират действията си така, че във всеки един момент, когато се взима някакво решение или се издава заповед, това трябва да става еднозначно и категорично и да се базира на информацията, която е събрана, обработена, анализирани са всички възможности и на тази база е взето най-правилното решение. Не случайно използвания пример е с Генерален щаб, и не случайно се засяга темата за Втората световна война. Когато се мисли и на тази база се взимат решения в Генералния щаб, всички грешки се плащат много скъпо, и много често, както се е случило преди 67 години грешките са се оказали фатални. Вече беше споменато, че Генералния щаб има началник. Това е човека, който “носи” синята шапка. Той управлява, координира и организира всички отдели, изисквайки от тях определена информация, предложения, факти. В зависимост от ситуацията началника на Генералния щаб използвайки синята шапка може да заповяда на началника на военното разузнаване да си “сложи бялата шапка” и да му даде информация за числеността, разположението и въоръжението на противника. След това използвайки отново синята шапка, началника на Генщаба може да изиска от същия този началник на разузнаването да си “сложи” последователно черната и жълтата шапки да изкаже аргументирано, какви са опасностите за техните войски, какви отрицателни последствия вижда той от сблъсъка с противника в този момент и респективно, какви са предимствата, с които разполагат пред противника, които ако използват несъмнено ще спечелят битката. След това “премерване на кантара” на положителното и отрицателното в противопоставянето с врага, началника на Генщаба може да изиска да бъдат генерирани идеи с помощта на зелената шапка, а накрая да изслуша и емоционалната оценка и предчувствия на своя подчинен с помощта на ролята, която червената шапка му отрежда. Във всички тези етапи, Началника на Генщаба е човекът със синята шапка. Той управлява мисленето, насочва го и казва в кой, момент и в каква последователност да се сменят различните шапки, следователно и как и какво да се мисли от страна на неговите подчинени. В примера е използван началника на разузнаването, но този подход важи и за началника на оперативния отдел, и на топографския, и с командващия ВВС, както и с този на ВМС и т.н.

         Мисленето на синята шапка не се изчерпва с организиране на използването на другите шапки. То може да се прилага и за организиране на други страни на мисленето, като определяне на приоритети или формулиране на ограничения.

         В края на лятото на 1941г. пред Генералния щаб на германската армия стой една съдбоносна дилема. Дали да се настъпи към Киев или към Москва. До настъпването на зимата не може да се избере само едното направление Как да се вземе решение, когато и двете са еднакво значими, и подценяването на ситуацията може да има фатални последствия? Човекът със синята шапка определя приоритета. В негова помощ синята шапка подсказва, че той може и трябва да: зададе точните въпроси на точните хора, изисквайки от тях отговори посредством умело използване на другите шапки, да дефинира проблема, да постави този въпрос за мислене пред всички в щаба, от които зависи да се вземе правилното решение и по този начин да се достигне до най-добрия вариант Тези функции са принадлежащи на ролята, която синята шапка отрежда. Накрая началника на Генералния щаб, носителя на синята шапка формулира обобщения, заключения и декларира резултатите. На тази база той може да вземе съдбоносното решение към Киев или към Москва....

         Мисленето на синята шапка може да се обобщи по следния начин. Синята шапка е шапката на управлението, така какво Генералния щаб е мозъкът на армията. Мислещия със синята шапка се занимава с организацията на самото мислене. Началника на Генщаба, се занимава с организация и координация на мисленето и работата на всички отдели и на техните ръководители. Мисленето на синята шапка е мислене за мисленето, което е необходимо за разглеждане на темата. Например необходимото за взимане на решението към Киев или към Москва както е било в страшното лято на 1941г....

         Мислещия със синята подава знак за използване на другите шапки. Началника на Генщаба заповядва на подчинените си да дадат бяла  информация, черни притеснения, жълти надежди, зелени идеи и червени чувства за предстоящото сражение.

         Синята шапка определя върху какво да се концентрираме, точно и ясно. Началника на Генщаба заповядва посоката на концентрация на основния удар, който трябва да се нанесе на противника.

         Мисленето на синята шапка отговаря за обобщенията, обзорите и заключенията, когато я носи началника на Генералния щаб обобщава резултатите и изготвя доклад за постигнатото.

         Мисленето на синята шапка наблюдава цялостни процес на мислене и следи за спазване на правилата на играта. Това може да се илюстрира с началника на Генералния щаб, който гледайки развоя на бойните действия, взима решения за това как да ръководи войските си и взима решения за включване на резервите в битката, издава заповеди за маневри, за отстъпление и т.н.

Който носи синята шапка управлява мисленето и координира целенасочените усилия на всички около себе си посредством изисквания за смяна на шапките, събиране и обобщаване на мненията и определяне на приоритетите. Който носи синята шапка носи на плещите отговорност сравнима с тази на началника на Генералния щаб....

Използвана литература:

Едуард де Боно. Шест мислещи шапки, София 2000г.

Креативното мислене, според де Боно, е преди всичко умение, а не въпрос на личностен талант или внезапно осенение на вдъхновението. Според него досега човешката цивилизация не е направила нищо досега по отношение на мисленето.

Браво, чудесна статия! Между другото, Едуард де Боно ще изнесе семинар в НДК - ето информацията: www.debono-bg.com